Урок по нищоправене

В забързаното ни и динамично ежедневие често забравяме да отделим време за почивка. Но не почивка с половинката, семейството или приятели, а време за себе си, със себе си, в себе си. Време, в което да изчистим съзнанието си, да погледнем вътре в нас, както и да видим света наоколо с други очи – да видим красотата му.

WP_20150701_2644

Велики творби, изкуство, философия и наука, водят началото си не само от упорит труд, но и от правене на абсолютно нищо, защото често брилянтните идеи възникват в момент на спокойствие, на бистър ум – момент когато не правим нищо и не мислим за нищо и… БАМ! Еврика!

Далеч от смисъла на мързел, безделието е състояние на покой. Преди да се учим – гледаме. Преди да действаме – мечтаем. Преди да обичаме – трябва да обикнем себе си. Умът в състояние на покой е буден, но необременен, свободен да се плъзга от идея в идея, от потенциална теория – към истина.

Но дали безделниченето е забравено умение?

Някога нямахме смартфон, Wi-fi и мобилен интернет навсякъде. Някога детството се изразяваше в игра на федербал, Кент по двойки и каране на ролери. А сега колко често се разхождаме безцелно? Без определен план и крайна цел?

Работата, а и ежедневието вече се отмерват с продуктивността. Но тя не е единственият показател за добре прекарано време, защото някои от най-големите открития са направени непреднамерено. Както когато детето се учи да ходи, говори и опознава света – чрез стоене, гледане и нецеленасочено изследване. А времето за покой и безделие води до по-здраво и спокойно състояние на ума и радост от „малките неща“.

Виж света с други очи

Случвало ли ви се е да минавате по улица, по която сте минавали много пъти, но да я видите с „други очи“? Минаваш покрай кварталния парк, криейки се под сянката на дърветата, изведнъж гълъби прелитат над главата ти, пухчета се завихрят в танц, слънцето процежда лъчи през клоните, а на пейката стои млада двойка, прегърната… и се чудиш в някакъв идеализиран свят си или в познатия квартал. Мъхът по фасадите на стари къщи, короните на дърветата, облаците, слънцето, луната… всичко има своето очарование и красота, само трябва да сме с достатъчно освободено и будно съзнание, за да ги видим. Неслучайно, разхождайки се в чужд град, без да мислим за работа и ежедневни грижи, без да бързаме за някъде, ние виждаме неща, които понякога дори местните не забелязват или не им обръщат внимание. Те винаги са били там, просто трябва някой да ги забележи.

Освен това, променящите се форми на облаците, също имат нужда от нашето внимание.


Статията съдържа авторски елементи, но и такива, вдъхновени и преведени по статия на списание Kinfolk.

Може да ви хареса и...

  • Цветомира

    Харесва ми посоката по която си тръгнал. Бих си позволила нещо съвсем леко да поизтупам – ” от правене на абсолютно нищо” – според мен това състояние, за което говориш би било по-добре да се обясни по друг начин, защото всичко около нас, нашата околна среда, нашият живот се намира в непрекъсната динамика, което значи че тече…следователното това състояние, в което са се намирали всичките наши предци, от които можем да направим сверка, е било момент за осъзнаване на себе си, момент, който преднамерено са отделяли за обмисляне на ситуации и събития, обмисляне и разсъждаване на различни състояния през, които преминават от живота си, моменти на израстване. Затова съм напълно съгласна с теб, че ние е необходимо да отделяме някакво време за обмисляне и разсъждаване върху отношението ни към себе си и към околните и към живота цялостно. Ние сме разумни същества, защо трябва да бъдем оставени да ни роботизират и крадат от времето ни за себеразвитие, което е и най-важното според мен в този живот.

    “големите открития са направени непреднамерено” – те може да са се случали и те наистина се случват за секунда, но според мен е неразумно да казваш, че те не са знаели какво са правели, защото нещо може да бъде безнамерение само и единствено, когато не знаеш правилата и законите, по които да се направи, тогава стават и грешките. Но ако ти знаеш правилата и законите и принципите, то следва, че търпението ще те доведе и до така желаните резултати. Следвайки рецептата за сладки и имайки търпението за изпичането им във фурната, моите действия ще доведат до откриването на тайната за техния уникален вкус. Но да не забравя да спомена, че това всичко е неоходимо да се прави с важността и отношението (любов) във всеки един момент на този процес.

    “чрез стоене, гледане и нецеленасочено изследване.” – да, както и децата, така и ние основно приемаме информацията от околната среда чрез очите (80%), чрез гледане, която след това обработваме в мозъка. Децата са все още във възраст, в която нямат достатъчната опитност да осъзнават живота и затова е казано, че първите 7 са много важни, тъй като нашите родители, те залагат основата, правилата и принципите, които да следваме до достигане на понататъшните ни цели.

    “А времето за покой и безделие води до по-здраво и спокойно състояние на ума и радост от „малките неща“.” – покой и безделие ми звучи, като бясна наркомания, от която ни цел, ни посока виждаш, ами само вегитатираш и там освен да засилиш животинските си страсти, за никакво друго подобрение не може да се говори. Според мен покой трябва да си осигуряваме засължително, като се научим да управляваме живота си и да отделяме необходимото време за всичко, но този покой винаги може да бъде отново свързан със себеразвитие. Защото безделието е начин да се изключиш от живота, който той продължава да си тече така или иначе без теб и ти решаваш дали да участваш или не, но ако решиш да се изключиш от него, то автоматично оставаш някой друг да те управлява и да взима решенията вместо теб.