Урок по нищоправене
В забързаното ни и динамично ежедневие често забравяме да отделим време за почивка. Но не почивка с половинката, семейството или приятели, а време за себе си, със себе си, в себе си. Време, в което да изчистим съзнанието си, да погледнем вътре в нас, както и да видим света наоколо с други очи – да видим красотата му.
Велики творби, изкуство, философия и наука, водят началото си не само от упорит труд, но и от правене на абсолютно нищо, защото често брилянтните идеи възникват в момент на спокойствие, на бистър ум – момент когато не правим нищо и не мислим за нищо и… БАМ! Еврика!
Далеч от смисъла на мързел, безделието е състояние на покой. Преди да се учим – гледаме. Преди да действаме – мечтаем. Преди да обичаме – трябва да обикнем себе си. Умът в състояние на покой е буден, но необременен, свободен да се плъзга от идея в идея, от потенциална теория – към истина.
Но дали безделниченето е забравено умение?
Някога нямахме смартфон, Wi-fi и мобилен интернет навсякъде. Някога детството се изразяваше в игра на федербал, Кент по двойки и каране на ролери. А сега колко често се разхождаме безцелно? Без определен план и крайна цел?
Работата, а и ежедневието вече се отмерват с продуктивността. Но тя не е единственият показател за добре прекарано време, защото някои от най-големите открития са направени непреднамерено. Както когато детето се учи да ходи, говори и опознава света – чрез стоене, гледане и нецеленасочено изследване. А времето за покой и безделие води до по-здраво и спокойно състояние на ума и радост от „малките неща“.
Виж света с други очи
Случвало ли ви се е да минавате по улица, по която сте минавали много пъти, но да я видите с „други очи“? Минаваш покрай кварталния парк, криейки се под сянката на дърветата, изведнъж гълъби прелитат над главата ти, пухчета се завихрят в танц, слънцето процежда лъчи през клоните, а на пейката стои млада двойка, прегърната… и се чудиш в някакъв идеализиран свят си или в познатия квартал. Мъхът по фасадите на стари къщи, короните на дърветата, облаците, слънцето, луната… всичко има своето очарование и красота, само трябва да сме с достатъчно освободено и будно съзнание, за да ги видим. Неслучайно, разхождайки се в чужд град, без да мислим за работа и ежедневни грижи, без да бързаме за някъде, ние виждаме неща, които понякога дори местните не забелязват или не им обръщат внимание. Те винаги са били там, просто трябва някой да ги забележи.
Освен това, променящите се форми на облаците, също имат нужда от нашето внимание.
Статията съдържа авторски елементи, но и такива, вдъхновени и преведени по статия на списание Kinfolk.
