Опознай Милано
Много често във вторите по големина градове в която и да е страна има нещо притегателно. Има нещо уникално и различно, което привлича като магнит хората. А и няма как да е иначе, когато трябва да се борят да излезнат от сянката на столицата. Често се случва в тези градове и стандартът на живот да е по-добър, да са по-спокойни, но също така живи. Такъв град е и Милано. Град, който определено има какво да предложи.
Обща информация и транспорт
Милано е вторият по големина град в Италия и несъмнено се е утвърдил като икономически център на севера. Със своите близо 1 милион и 400 хил. души, може да сравним града по големина с нашата столица. И докато София има 2 (скоро 3) линии на метрото, то в това отношение Милано е много по-уреден със своите 4 (скоро 5) линии, като някои от тях са напълно автоматизирани и можете да седнете най-отпред и да гледате релсите. Освен това има трамваи и автобуси.
Минавайки не само през центъра, но и през някои от кварталите, ми направи впечатление едно нещо. Не видях нито една сграда, която да беше с олющена фасада или занемарена. Повечето входове на жилищните сгради бяха светли, чисти и приветливи. Често облицовани с мрамор и постлани с червен мокет. Ако трябва да направим аналогия с централната и южна част на Италия, то разликата е ясно отчетлива – както в хората, така и в средата, която ги заобикаля.
Италианската столица на модата
Знаете ли какво е общото между Джорджо Армани, Долче и Габана, Москино, Прада и Версаче? Те не просто са световно известни модни марки, а са основани в Милано.
Още пристигайки на централна гара, ми се струваше че сякаш съм попаднал в луксозен мол – поредното доказателство за модната традиция на града.
Разбира се гореспоменатите дизайнери имат и силно присъствие в галерия Виторио Емануеле II, която представлява съвкупност от красиви и големи сгради с търговски площи. Представете си го като еквивалент на нашия ЦУМ, но много по-величествен – подът е покрит със старинни мраморни мозайки, а поглеждайки нагоре, виждате красиви извити стъклени куполи, които свързват сградите.
Говорейки за модни марки, няма как да не спомена, че Милано е домът на Молескин – известната марка бележници и аксесоари. Или както аз ги наричам – Ферарито на бележниците. Отличават се с изключително качествена изработка, а може би най-емблематичният модел е класически бележник с твърди черни корици, леко жълтеникава хартия без редове, разделител и ластик, който да го държи затворен. Разбира се, те предлагат разнообразие от разцветки и размери бележници, както и един много интересен продукт – умен бележник и писалка.
Забележителности, архитектура и изкуство
Емблематична за Милано е катедралата Duomo di Milano. Тя е втората най-голямата катедрала в Италия, след Свети Петър в Рим, и строителството й е отнело близо шест века. Масивна сграда от мрамор, отрупана със скулптори, с огромни витражи и величествено излъчване. Миланската катедрала се намира на голям площад в центъра на града и непосредствено до галерия Виторио Емануеле.
Поради няколко причини ви препоръчвам да си вземете комбиниран билет за катедралата и качване до покрива по стълбите. Това е най-оптималният вариант, защото:
- опашката за качване по стълбите е най-малка от всички;
- стълбите са много тесни и изкачването им само по себе си е преживяване;
- гледката от покрива е страхотна;
- от покрива можете директно да слезете с асансьор до вътрешността на катедралата, пропускайки реденето на още една опашка.
Освен това билетът ви важи и за криптите с мощи на духовници, археологическата част в подземието и музей, който се намира отстрани на Дуомо и в който можете да видите интересни предмети, скъпоценности и скулптури, притежание на църквата.
От другия край на галерия Виторио Емануеле се намира прословутата миланска “Ла Скала“, която е световно известна със своите оперни представления. Сградата е в стил неокласицизъм, а залата предлага страхотна акустика.
Други известни места са замъкът Сфорцеско с музей към него, триумфалната арка и галерията Брера. Трябва да призная, че галерията и кварталът около нея ми бяха изключително приятни. Малки улици, стари сгради, вкусен сладолед, кокетни кафенета, магазини за изкуство и дизайн, пазар за старинни и ръчно изработени предмети са само част от чара на Брера. Иначе сградата, освен галерия, помещава и художествено училище с красива старинна библиотека, в която само надзърнахме. По коридорите на училището, вътрешния двор и терасите на втория етаж, можете да видите величествени статуи на божества, скулптори и бюстове на владетели, творци и учени.
В другия край на квартала изведнъж излизате на булевард и започват да се редуват друг тип сгради, докато не стигнете частта с ултра модерни небостъргачи, сред които е и централата на Уникредит, както и известните жилищни сгради с храсти и дървета по тях.
Архитектурата за мен е смесица между наука, дизайн и изкуство. Но ако трябва да говорим за класическо изкуство, няма как да не спомена, че оригиналът на “Тайната вечеря” на Леонардо се намира в Милано. Имайте предвид, че за да го видите трябва да си закупите билет месеци по-рано. Ако пък сте любители на съвременното изкуство, то определено ви препоръчвам Pirelli HangarBicocca, защото няма как да останете разочаровани. В сградата, която е преустроен бивш завод за локомотиви и вагони, се помещава постоянна експозиция включваща впечатляваща с мащабите и излъчването си творба “Седемте небесни двореца”. Освен нея, можете да видите няколко временни изложби, както и още една монументална скулптура в двора преди входа на сградата.
Храна
От толкова много обикаляне (макар и засега виртуално) няма как да не огладнее човек. Вярно че изкуството и архитектурата могат да бъдат храна за душата, но трябва и храна за тялото. Поне в Милано знаят как да ви нагостят. Виното е хубаво и евтино, пицата е добра, пастата също, а типично за града е ризото по милански, което по традиционна рецепта се прави с шафран.
Разхождайки се в Брера пък попаднахме на страхотна джелатерия (сиреч сладоледаджийница) като един от традиционните вкусове за региона е сладолед с шам фъстък. Освен него опитах и невероятно сорбе от круша. Дори и времето да е студено, попаднете ли на добър сладолед, непременно опитайте.
Иначе множество ресторанти има покрай големия канал, а мястото е живо и като атмосфера малко напомня на пловдивския квартал Капана.
Заключение
Често хората казват, че са разгледали Милано за един ден и не са били толкова впечатлени или пък харесват повече Рим. Истината е, че няма как да видиш истинското лице на Милано в рамките на ден, защото много от неговите перли остават скрити за масовия турист. Аз посетих Милано с колеги заради конференция, но после останах още няколко дни с половинката, за да разгледаме качествено града. Лично за мен не мога да кажа точно с какво блесна Милано, но цялостното ми усещане е за един много хубав и подреден град, в който дори бих живял. Град, в който има от всичко по малко и за всеки. Град, който се гордее с миналото си, но гледа към бъдещето.