sLOVEnia

Драги читателю, дойде време да споделя с теб втора глава от дневниците на пътешественика. Този път дестинацията е една красива държава на прага на западна Европа, която същевременно е запазила и част от балканското. Страна на наситено зелените ливади и гори, на китните селца с къщи, чиито первази са отрупани с цветя и нейде там се извисява камбанарията на църквата.

Пътуванията ми на нашия полуостров досега се ограничаваха с Турция и Гърция и за първи път тръгнах да пътешествам през бившите югославски държави. И ето минаваме през Сърбия, положението е познато – като в България или може би по-зле, Хърватска – картинката почва малко да се променя, Словения – хмм… все още ли съм на Балканите? Още преди да пристигнем крайната точка на първата част от пътуването си, отворих широко очи и се наслаждавах на свежата зеленина и китни селца. И ето че пристигаме в Любляна! Реки, лодки, мостове, катедрали, афиши за културни мероприятия, фотоизложба на открито и… ето го нашият хостел. По-добър не можех и да очаквам. Отпред имаше бар с цветни арт столчета отвън. Всеки четвъртък имаше музика на живо, а обичайният репертоар бе от песни, повечето от които знаех и много обичам да слушам – Koop, Waldeck… На вратата на хостела ни посрещна едно голямо куче, с тъжен поглед и козина като на стара и мека плюшена играчка. Стаите вместо номера имаха имена на джаз музиканти, обзавеждането и интериора бяха доста модерни – тъмни стени, а на тях контрастираха ярки цветни врати и диван. В банята имаше голям бойлер изрисуван с ноти, а в коридора и другите общи помещения имаше най-различни списания и брошури подходящи за туристи.

На другия ден бяхме на среща с кмета на града, който ни посрещна много приятелски и след кратка реч, вкусни ордьоври и малко снимки, ни разведоха из кметството. Влезнахме дори в залата, в която заседава общинският съвет и известно време поседяхме на изключително удобните им столове, слушайки интересни факти и истории свързани със сградата. Преди да излезем разгледахме интересна модернистична експозиция.

Преди да започнем мислената разходка из града, нека ви запозная и с малко статистически данни: Любляна е столицата на Словения и най-големият град в страната с население от почти 270 хиляди души. По време на Римската империя се е казвал Емона, а в зората на основаването на първото селище по тези земи е имало много блатисти местности. Тук се намесва и превърналият се в символ на Любляна дракон, който според легендата е пазел хората. В наши дни градът е чист, приветлив, с много интересни места (едно такова място е Метелкова, но за това странно място ще разкажа по-надолу), очарователни кафенета и доста културни мероприятия, които могат да се посетят. Има много красиви стари сгради по центъра, има и малки тихи улички, а там горе на хълма като една наблюдателница е разположен замъкът, който в миналото всъщност е играл ролята предимно на затвор, а днес залите му са пригодени за изложби, музикални изпълнения и др. Като заговорихме за мероприятия от този тип, то трябва да отбележа, че по улиците на града плакати могат да се видят само на обособени за тази цел места, а не както при нас по стълбове, ламарини и прочее. Но нека продължим с разходката… а защо да не я направим с колело? Даже може да си наемете такова и да обиколите целия град. Условия за това има (велоалеи) и много хора се придвижват така. Но внимавайте колко сте пили преди да се качите на колелото, защото това може да ви излезе доста солено. Глобата за колоездене в пияно състояние е € 1200, а в някои случаи може да се стигне дори до вземане на шофьорската книжка! Глобите в тази държава са наистина много високи, но местните ни увериха, че не винаги се плащат в случай, че възразиш и това е така заради голямата бюрокрация и бавната съдебна система – колко познато.

Нека сега се отправим към едно място, където глобите и законът нямат думата – Метелкова. Приличното на гето малко място е пълно със стари постройки с олющени мазилки, целите изрисувани с графити, със странни скулптури и инсталации както и детска площадка и беседка, на която със сигурност не ходят деца. В петък вечер мястото гъмжи от хора. Пънкари, метали, лесбийки, гейове… една субкултура изпълнила близо 10-те бара и дискотеки, в които учудващо може да се пуши, но и как иначе, повечето дори не плащат данъци. В Метелкова законите не важат, но може да се каже, че е безопасно там, разбира се ако не си търсиш сам със свещ боя.

От това място ще се пренесем във факултета по архитектура, чиито зали ползвахме за дискусиите си. Учудващо зад него имаше няколко парцела с дворове, в които се отглеждаха зелки, дафинов лист, джоджен и още много зелении… и това в центъра на града! Оказва се, че много хора не искат да продадат земята си, а щом имат голям двор пък, то трябва да засадят нещо, иначе рискуват съседите им да ги обвинят в мързел и безделие. Иначе апартамент или квартира в Любляна излиза скъпичко. Оказа се, че повечето колеги, с които имахме досег, живееха в големи къщи на около 20 км от града.

Дойде време да си тръгнем от столицата и да се отправим към крайбрежието. Разходихме се из тесните улички на морското градче Пиран, което по стил и обстановка напомня по-скоро на Италия. След обилният обяд от рибена супа и морски блюда, се отправихме на половинчасова разходка до близко разположеният курорт Портороз, където направихме една хубава сиеста на кея огрени от снижаващото се към хоризонта слънце.

На другия ден потеглихме към планината. Първата спирка бе едно място, което няма да забравя – езерото Блед. Това място е като извадено от приказките… голямо езеро с бистра вода и патици и лебеди плуващи в него. По средата има остров с църква на него, а близо до брега малък замък се извисява на едни скали. Всичко това на фона на величествените планини… красота! Това е място, на което определено бих се завърнал! Зървайки езерото и острова, в съзнанието ми веднага изплува една мечта – да се кача на малка лодка. Не само, че се качих, но и гребах, а като стигнахме на острова екип на немска телевизия правеше документален филм за църквата и посредством малък радиоуправляем летателен апарат направиха снимки на камбанарията от по-близък план.

За жалост трябваше да напуснем това приказно място…  Отидохме в Бовеч. Планинско градче отново с отрупани с цветя первази. Нещо повече, сякаш от всяка пукнатина избиваше цвете или тревичка. Характерно за селището е, че е пълно с агенции предлагащи рафтинг, каньонинг, парапланери и… отидохме на рафтинг!

Това пътешествие наближаваше своя край и нещото, което ме караше да искам да се прибера бе засилващата се хрема. Затова и пътят на връщане бе ужасен. Хубавото беше, че разгледахме за 2 часа Загреб, който се оказа хубав град с доста интересни и колоритни хора. Разбира се видяхме най-големите забележителности, хапнахме и направихме няколко доста добри кадри благодарение на любимите ни фотографи в дружината.

И така екипажът на парти буса се завърна доста уморен в България, но с много емоции от видяното! Надявам се и ти, читателю, стигнал до края на тази история, да си съпреживял моето пътешествие. :) До нови срещи!

Ако харесвате тази статия, може да харесате и “До Стокхолм и обратно“.