Нотингам – градът на Робин Худ

Това е градът, в който прекарах близо 3 месеца това лято. Град на супер героите и на старовремските къщи. Град, в който срещнах приятели. Град, в който срещнах любовта. Няма как Нотингам да не предизвиква топли чувства винаги, когато се сетя за него. Затова сега ще ви разкажа малко за града и времето ми прекарано там.

Ще започна с малко географски данни. Нотингам е разположен в източните средни земи на Англия (East Midlands) и е един от големите градове там. Построен върху земи, които някога са били блатисти местности и гори, въздухът там е много влажен. С население малко над 300 хиляди души, някак ми се струва по-разпръснат и голям като площ в сравнение с роден Пловдив. Определено това се дължи на типичното английско застрояване – двуетажни къщи, а не както в България – предимно блокове. В града има два големи университета – Nottingham University и Nottingham Trent University. Първият, учудващо за мен, има филиали в Китай и Малайзия (явно така се правят повече пари), а вторият е кръстен на река Трент, която преминава през Нотингам.

Връщайки се назад в миналото, няма как да не спомена Робин Худ и нотингамския шериф. Да, определено легендите за някогашния хитър разбойник и сръчността му при боравене с лък са се разпространили надалеч. Днес негова статуя има на видно място пред замъка и се е превърнала в един от символите на града. Въпросният „замък“ всъщност е бил такъв в миналото, но след разрушаването му на негово място е построено имение, което в наши дни е превърнато в музей, галерия, а може и да бъде наемано за събития и празненства. Подобен е случаят с имението Уолатон (Wollaton), което за разлика от замъка е устояло на времето и бунтовете. Днес то се намира в Уолатон парк, в който има още голф игрища, още един музей, голямо езеро и стадо елени. Рогатите животни там се разхождат необезпокоявано където пожелаят. Интересен факт свързан с Уолатон, е че в “Черният рицар: Възраждане” (The Dark Knight Rises) е заснето като имението на Брус Уейн (Батман). Затова от 2012г. Нотингам си има още един герой освен Робин Худ.

Нека сега ви разкажа малко за моя живот там. Аз бях студент по програма Еразъм, който прекара едно чудесно лято изпълнено с нови преживявания. Започвайки от самото начало няма как да не спомена, че хазяите ми бяха изключително любезни хора. Посрещнаха ме от гарата и ме закараха до къщата. Стори ми се доста далеч от центъра, а и имаше защо – кварталът беше почти извън града. Въпреки това имаше изключително редовен транспорт, с който се стига до центъра за около 18 минути, а нощните автобуси бяха до 3 през нощта. Изборът на квартирата беше заради мястото и – на по-малко от 10 минути пеш от кампуса на университета. Къщата беше приятна, с доста зелен заден двор, а стаята ми беше на втория етаж – просторна и с двойно легло. Съквартирантите ми бяха българин, индиец и японец.

Първата ми седмица бе опознавателна. Улиците в квартала много си приличаха. Имаше обаче, някои къщи отличаващи се с много добре поддържана градина или много цветя. Първият път когато отидох сам до супермаркета едва не се загубих. Говорейки за магазина, там беше пъривят ми сблъсък с тамошния диалект. В началото ми беше изключително трудно да разбера какво ми казват лелките на касата, но… свиква се. Връщайки се на кварталните улици установявам, че до университета се стига лесно. Там на разположение имаше библиотека и доста стаи с компютри достъпни по всяко време на денонощието. Заведение, столова, кафенета, книжарница, голям спортен център. Единствено плувен басейн ми липсваше, но и за това имаше опция на друго място. В края на седмицата най-после ми остана време да отида до центъра.

В центъра на града на Old Market Square се издига общината. Нейното мото е „Безопасен, чист, амбициозен Нотингам. Град , с който всички се гордеем.“ От двете страни на главния вход на сградата има статуи на лъвове, които са типични места за срещи. На площада отпред в зависимост от сезона има различни атракции и изложения. За месец дори там имаше изкуствен плаж, блъскащи се колички, влакче, гондола, барбекю и др. Улиците на центъра са изпълнени с магазини и заведения, а на всеки кръгъл час се огласяват от силния (и дори леко драматичен) звън на часовник, звучащ подобно на Големия Бен. Забелязва се, че това е по-традиционен английски тип град, в който по принцип няма чак толкова много чужденци (като изключим студентите). За две кръчми в града се твърди, че са най-старите в Англия, които функционират и до днес, а всяка събота има и призрачна вечерна разходка. Определено ми беше приятно да се разхождам по улиците на центъра, но исках ли малко спокойствие, то разходката край канала можеше да ми го осигури. Удивително е как някои хора си живеят на лодки там и как много градове на Англия са свързани с плавателни канали.

Няма как да не спомена, че това лято бе най-горещото и сухо от 2007-ма насам, познато на острова. Всеки ни казваше, че сме късметлии и сме донесли топлото време насам. Също бяхме късметлии и че тази година в Нотингам имаше ден на въоръжените сили. Там видяхме парад, възстановки, хора облечени старовремски, концерти, представления и т.н.

Определено освен всичко изброено дотук, ми бе интересно да се запозная с малко по-различен начин на живот и възгледи, но също така с хора, имащи проблеми сходни с тези на българите. Винаги съм казвал, а и ще го напиша и тук – няма идеално място, навсякъде има плюсове и минуси. Някои български емигранти плюят държавата ни и не искат да се връщат, а други пък идвайки в България се влюбват и искат да останат да живеят тук. Разликата обаче е, че някак свикнали с живота в дадена държава, хората обръщат внимание повече на негативите.

Но нека да завърша позитивно този разказ за града, в който срещнах нови приятели. За пикника, за барбекютата, за пътуванията, а да не забравяме, че имаше и учене. За лъва пред общината и разходките покрай канала. За града в който срещнах любовта.

До нови срещи Нотингам.