Мъфин или кексче

Забелязали ли сте в последно време колко много чужди думи (особено от английски) са навлезнали в нашия език? А това не ви ли дразни понякога? Все по-често чуваме думи от сорта на пърформанс, уъркшоп, мъфин, къпкейк, фийд, подкаст, тъчскрийн, дигитален, елиджибъл (при това последното вече зяпвам като го чуя) и т.н., и т.н.

Тук следва да се върнем в часовете по български език и литература и да си припомним, че има два вида чужди думи, а именно: заемки – думи, които нямат еквивалент и по този начин обогатяват езика; чуждици – думи, които „замърсяват“ езика, тъй като вече има съществуващи такива със същото значение.

И така, драги читатели, абсурдите стигат недостижими допреди върхове! Някак в стремежа си да се правим на по-“модерни”, “замърсяваме” езика си – това е истината. Спомням си веднъж даже направих забележка на Open Arts Foundation, че ползват думи като „пърформанс“ и „уъркшоп“, а те ми отговориха, че „това са установени названия на жанрове и форми на представяне на изкуството.“… О, небеса! Тези хора поглеждали ли са в един английско-български речник какво пише за тези думи?! Подобни названия ми звучат толкова абсурно и чуждопоклоннически. Нима не можем да ползваме думите: „представление“, „изпълнение“, „работилница“, „семинар“, „симпозиум“???

Признавам си, че и аз понякога ползвам някои чуждици като „дигитален“ вместо „цифров“, но „тъчскрийн“ ми звучи някак грозно… вярно, че превода на български се състои от две думи (сензорен екран), но звучи много по-добре. А тези „мъфини“ станаха толкова популярни, но „къпкейк“-овете вече ми идват в повече… аз лично бих казал просто „кексче“!

Драги читатели, а вас кои чуждици ви дразнят?