Лондонски разкази
Хора, динамика, история, кралица… В следващите редове ще ви разкажа за впечатленията си от Лондон и нещата, които видях в този космополитен град.
*Забележка: Можете лесно да се ориентирате в статията по удебелените думи, но ако искате да се потопите в атмосферата (доколкото е възможно) или да научите полезна информация за града и места, които да посетите, то препоръчвам цялостен прочит.
За първи път летях с нискотарифна компания. Не беше толкова зле, колкото са ми го описвали, може би защото пътувах с познати и стоях до прозореца. Обичам да гледам облаците докато летя.
Прословутата английска точност липсваше – тръгнахме с половин час по-късно, но поне пристигнахме само с 10 минути закъснение и успях благополучно да си хвана микробуса до Лондон. Наближавайки покрайнините на този мегаполис, установих, че североизточните части са населени предимно с чернокожи, индийци и пакистанци. В никакъв случай не съм расист, но много от тях изглеждаха подозрителни, а и си личеше, че квартала не е от най-хубавите…
С наближаването на центъра гледката се променяше. Пристигнах на симпатичната Бейкър стрийт (Baker street), където се оказа, че има музей на Шерлок Холмс, освен прословутите восъчни фигури на мадам Тюсо, които реших да пропусна. Някак не привличаха интереса ми. Прегладнял вече, седнах да хапна докато чакам съученика ми да ме вземе. Преди да отидем в квартирата, направихме една кратка обиколка с автомобил из някои централни части на Лондон – разглеждането на забележителностите започна веднага. Запознах се с няколко колеги от работата му, които бяха българи. Отидохме и до съквартиранта му и видях още познати българи. Последва пазаруване от български магазин, собствениците на къщата, в която живееше също се оказаха българи, а излизайки от кварталното магазинче чух две жени да си говорят на български. Някак си не се чувствах в Англия…
На следващия ден, след като си купих карта на местен мобилен оператор (3 (Three) имат много добри оферти) и заредих картата за метрото (Oyster), моята обиколка из Лондон можеше да започне. Лондонското метро се оказа леко объркващо за мен, най-вече поради недобрата информативност на някои големи гари. И отново си личеше очевидната разлика, в хората, които се качват от различни спирки. Иначе могат да се видят всякакви странни индивиди под и над земята (като сниманото момиче с цветната коса и чорапогащи). Да не пропускаме и факта, че успях да се влюбя в метрото. И не преувеличавам! Няколко пъти погледите ни се срещнаха и се разглеждахме. Дори разменихме няколко думи, а като слизах на спирката усетих как сърцето ми се разтуптя… сбогом моя лондонска любов. Но за магическия ден с влюбването ще разкажа малко по-надолу.
Обиколката на забележителности започна с Природонаучния музей (Natural History museum), в който прекарах 3 часа. Някои секции бяха скучни за мен и набързо преминах през тях. В други пък се чувствах като Алиса в страната на чудесата, да не говорим за осем етажната „какавида“ (the Cocoon), в която в два от етажите се допускаха посетители, а останалите представляваха лаборатории, колекции от насекоми и растения. Там всяко кътче бе интерактивно – от прожектирани образи по стени, през сензорни повърхности, множество екрани, бутони, светлини, до „игри“, в които трябва да сравните проба на паразит с познати вече видове.
Излезнах от музея много впечатлен и огладнял. След кратка почивка и хапване, се запътих пък съседния Музей на науката (Science museum), в който човек може да види първия парен локомотив, космически ракети, ретро автомобили, самолети, един от първите суперкомпютри, както и интересната Google Web Lab, в която влизаш изумен от звуците и странните инсталации вътре. В началото получавате уникална карта с фигури и код и с нея можете да извършите 5 експеримента – наблюдаване на далечна дестинация и правене на снимки (като с перископ на подводница), създаване на поредица, която да се изпълнява от музикални инструменти, разглеждане на снимки от далечни дестинации, които са разпръснати на множество екрани, проверяване на кой сървър в света се намира дадена снимка и рисуването върху пясък на ваш портрет от автоматизирана конструкция с молив. Сравнението с Алиса в страната на чудесата важи и тук.
Определено не бих препоръчал разглеждането на два лондонски музея наведнъж. На човек започва малко да му омръзва от обикаляне и гледане и накрая умората си казва думата. Затова и последвалата кратка разходка в Хайд парк (Hyde park) с приятел и отдих, бяха съвсем навреме. Продължихме с Уестминстър (Westminster) и разглеждане на типични забележителности като Бъкингамския дворец (снимката долу) сградата на парламента с Големия Бен (Big Ben), Лондонското око (голямото виенско колело – London Eye), площада Трафалгар (Trafalgar square) с колоната на Нелсън, и завършихме вечерната разходка с препълнените в петък вечер барове в Сохо (Soho).
За следващия ден си бях набелязал Националната галерия (National Gallery), където си взех слушалки за аудио тур. Това определено ми помогна при възприятието и анализа на някои картини. Сградата бе стара, с красиви орнаменти вътре и боядисана в кралски цветове – пурпурно, бордо, тъмно синьо и наситено тъмно зелено. Въпреки това в края на обиколката ми вече нямах търпение да излезна от галерията, защото получих леко главоболие от миризма наподобяваща скоро лакирано дърво. Денят продължи със среща със стара позната, която не бях виждал от години. Хубавата разходка и приятните разговори много ме разведриха. След кратко прибиране в квартирата на съученика ми, нощта продължи с нови запознанства и бутилка вино (за други бутилка водка).
Ще си призная, че на следващия ден ставането ми бе доста трудно… въпреки всичко в ранния следобед се озовах в Британския музей (British Museum – снимката горе) разглеждайки останки от Персия, древен Египет, Индия, Китай, Япония, Африка, както и предмети от средновековна Англия. Римската и гръцката част разбираемо бяха леко пренебрегнати от мен. Обърнах внимание само на главните експонати, все пак по нашите земи съм виждал много такива останки.
Купих си онлайн билет за Окото (London Eye) и разполагах с час и половина да стигна до него. Затова реших да тръгна пеш през Блумсбъри (Bloomsbury). Оказа се, че в тази част на Лондон има много очарователни кътчета. Интересни кафенета, улични артисти и… пазарът Ковънт гардън (Covent Garden Market). Чувствах се като малко дете разглеждащо с интерес витрините на скъпи магазини. От ръчно изработени предмети, през луксозни марки, до кафенета, ресторанти и сергии с плодове и зеленчуци, всичко покрито и с надвиснали големи фенери от тавана. Гледайки, в този момент чух класическа музика и гълъби прелетяха над мен. Някакво магично усещане ме обзе, трябваше да видя откъде идва музиката. Намерих група „улични“ (или да ги наречем „пазарски“) музиканти свирещи на цигулки и чело по много атрактивен начин. Послушах ги и в един момент прецених, че времето напредва. Красиви сгради, малки улици, двойно шоколадово кексче изядено в малък парк в близост до Темза – удоволствието бе пълно.
Наближаваше време за виенското колело. Може би защото бях сам там и някак не бях особено въодушевен. Гледката обаче се оказа наистина красива! А и имах голям късмет – 5 минути след като слезнах и заваля много силен дъжд, който би развалил гледката. През това време се насладих на кратко 4D изживяване в киното до London Eye. 3D картина, вятър, вода, балончета… беше доста добре. Но знаете ли? Представях си качването на такова високо място с гледка към града, по-скоро като романтично изживяване с любим човек. Вярно, че не се получи така, но затова пък вечерта продължи по необичайно романтичен начин… Влезнах в метрото и те видях. Ти ме погледна, но нищо… влезнахме в един вагон. Заспа, може би от умора, и след няколко спирки се сепна и почна да се оглеждаш. „It’s Monument.“ („На Монумент(името на спирката) сме.“) казах аз с усмивка. Ти също се усмихна и каза нещо… не чух какво, но кимнах. После отново проговори и посочи с пръст китката си. Аз погледнах телефона си и казах колко е часът, чувствах се неловко. Ти се успокои, отново облегна глава и затвори очи. Аз стоях на отсрещната страна и продължавах да те гледам… бях решил да слезна на по-ранна спирка и да направя вечерни снимки на прословутия мост с кули (Tower Bridge). Станах и се отправих към вратата. Сърцето ми се разтуптя. В момента, в който излезнах, ти обърна глава сякаш да ме проследиш с поглед. „Сбогом моя лондонска любов…“ мислех си аз, размишлявайки дали нямаше да слезем на една спирка, ако бях останал. Дори и да бяхме на една спирка, аз си заминавах на следващия ден…
Цялата тази случка промени възприятията ми същата вечер. Всичко ми изглеждаше очарователно и намирах красотата в заобикалящия ме свят. Лондон по залез слънце… Току що светналия Тауър Бридж и близките бизнес сгради – старинно и модерно. Прибрах се с усмивка.
На другия ден стегнах багажа и се отправих към гара „Свети Панкрас“ (Saint Pancras international train station). За съжаление не ми остана време да видя коловоз 9 и 3/4, но успях да видя част от гарата. Тя бе хубава, с „облаци“ в големия салон, забързани хора, кафенета и… пиано подканващо те да посвириш на него.
С това завърши първото ми лондонско приключение. Качих се на влака (чийто билет между другото ми струваше едва 5,50 британски лири, благодарение на MegaBus) и за час и 45 минути изминах 120 мили. Бързо нали? Довиждане Лондон, здравей Нотингам!
