До Стокхолм и обратно
Пътен дневник започнат на 10-ти юни лето две и дванайсто… или поне мисловно започнат от тогава.
Обичам да летя. Това бе и една от причините (освен по-ниската цена) да летя до Стокхолм посредством свързващ полет, а не с директен. На летището в София видях една жена, която пишеше в малко тефтерче – явно дневник или някакви записки просто. Идеята много ми хареса, но някак така и не се реших наистина да напиша нещо на хартия (явно поради желанието да се отдам на малко почивка от работа и писането на дипломната ми).
Още на родна земя – първи впечатления. Около 30-годишна блондинка облечена в розово, силно гримирана, тънко облечена (за мястото където отива) и с бухнала коса помоли двама мъже да и помогнат с ориентирането на летището в Амстердам понеже за първи път лети… Добре че полетът бе на България Ер и туко виж получила напътствия от стюардесите, които всъщност бяха доста мили и чаровни. Тук е мястото да спомена, че за първи път пътувах с нашия национален превозвач и останах много доволен!
Кацайки в Амстердам наблюдавах града отгоре и реших, че задължително го слагам в списъка с местата, които трябва да посетя. Имах няколко часа и реших да разгледам летището, което се оказа доста хубаво и със салони за отдих с удобни кресла. След проверката на ръчен багаж и документи (проверяващите за първи път виждали лична карта като моята и я гледаха 5 минути) се оказа, че терминалът имаше голяма площ с изкуствена трева и дървета, шезлонги и удобни чувалчета (аз така ги наричам) за лягане, а по аудиосистемата се чуваха птичи песни и тихо крякане на патици от ъгъла. Спокойствие!
След напускането на този малък зелен рай трябваше да пътувам със самолет на KLM и честно да си кажа очаквах повече. Виждал съм къде-къде по-усмихнати стюардеси (в това отношение Air France са ми фаворити с техните екипажи на 4 полета, на които съм бил). Поръчах си бяло вино – совиньон блан + още нещо, но не помня какво. Не беше нещо особено, опитвал съм много по-добри.
От самолета виждам вода и гори. Вече летим над Швеция. Кацнахме на най-голямото летище на Стокхолм – Арланда, но терминалът явно беше някой стар и малък, защото ми се стори не чак толкова приветлив. Трябваше да си купя автобусен билет до града. Купих си от гише информация, но когато съм произнесъл Flygbussarna, на лелката и се е счуло Uppsala и ми даде билет до там (добре че се усетих навреме и успях да си го сменя). И след тези премеждия най-накрая стигнах крайната цел – центъра на Стокхолм! Хубав град. Свеж въздух, въпреки повече от 1 милион жители, една от най-добрите питейни води в Европа, много чужденци, мултикултурна атмосфера и проблем с настаняването и наличните жилища. Арктически ден, светли нощи – още две седмици до мидсамър – свежа зелена растителност и цъфнали цветя. Честно казано очаквах по-различна фауна, но видях кос, сврака, патици и гларуси, които ги има и в Пловдив.
Много музеи (за съжаление успях да посетя само един) и интересния рекламен надпис “Museums or drinks? Why choose? SPRITMUSEUM”. Посетихме Vasa Museum, който е музей специално изграден за едноименният кораб, създаден по желание на тогавашния крал, с два реда топове, по-висок, по-тесен, с множество красиви дърворезби и… поради желаната от краля форма, много скоро след пускането му във вода той потъва. След много години бива изваден, а преместването му е отнело близо две години и след това 15 години мазане със специални химикали, които са го запазили и до днес без дървото да се разпадне.
Много алеи за велосипедисти, както и дори отделни светофари за тях. Много тичащи хора. Хора, слаби, високи, руси, светлооки… азиатци, мургави, чернокоси… всякакви. Но истинските шведи са малко по-високи, обикновено слаби, някои от тях с бради. Зализаната коса и впитите панталони са на мода. Изрисувана в татуси ръка… нерядко явление. Повечето шведки пък са много чаровни и някои от тях с радост биха ви упътили. Хора, хора… а как живеят? С доста правила и закони. През седмицата баровете затварят в 1, а в петък и събота в 3. Транспортът е много добър – една карта за всички видове, нощни автобуси, стриктно разписание на целия транспорт и следене с приложения за смартфони или от сайта им. Колите… може да видите 8 автомобила Волво паркирани един след друг. Цените… висок стандарт, твърде висок за заплатите на българина (добре, че там всички разходи ми бяха поети). Двойни, тройни, четворни цени за някои стоки и услуги, въпреки, че цените в супермаркета са поносими. Като стана дума за пари, за тези, които не са били в Швеция, но им предстои – обменете си крони в България, защото там има немалка такса.
Стокхолм има няколко острова, много мостове, стар град, който е на един от островите и в него голям дворец, който сега не се ползва от кралското семейство. Сградите като цяло са в по-изчистен стил и някак не се забелязва онази пищност и разточителство, която може да видите например в Испания. Като цяло шведският стил е по-изчистен, бил той изразен в архитектура или дрехи.
Нека кажа и нещо за KTH (Kungliga Tekniska hogskolan или Кралски Технически Университет), в чийто кампус прекарах по-голямата част от времето си. Университетът е с много добър сграден фонд и е единствения намиращ се в центъра на града поради факта, че е един от най-старите. Всяка аудиторна зала, в която бяхме бе с проектор, няколко дъски, които са на релси, хубави говорители, автоматични завеси. Всичко, включително и столове, и катедри в отлично състояние! Университетското градче има много хубави 4-етажни общежития, целите отвън с дървена облицовка и очевидно много добра изолация понеже без грам отопление беше много топло вътре. Тук вече е крайно време да кажа нещо и за преподавателите, защото наближава края на този абзац. Професорът, който водеше лекциите е просто незабравим със звуците които издаваше и начина му на преподаване. Просто няма начин да заспиш в лекцията му освен ако 5 дни подред си спал по 3-4 часа… Дори и тогава е трудно :)
Интересен момент от пътуването ми е, че за уикенда се качихме на 9-етажен кораб с барове, ресторанти, магазини, доскотека и денс шоу всяка вечер. Пътувахме до… Рига, Рига, Рига!!! Усещате ли ентусиазма ми? Това е така, защото пак бих отишъл там, но не за 6-7 часа като този път, а за много повече. От това, което видях бих казал, че градът има своя атмосфера и е много красив. Малък канал опасва почти целия град и си мечтая някой път да се кача на лодка и да го обикалям така цял ден, а защо не и да опитам от прословутата им бира с мед, за която нямахме време.
Обратно на кораба и вече почти наближи време за прибиране вкъщи. Този път видях всъщност колко голямо е Арланда. Добре, че имах достатъчно време. Тук трябва да си призная, че заспах на летището в Амстердам и се събудих 10 минути преди излитането на полета ми. Да видите спринт… за 6 минути профучах през терминала и дори ми провериха багажа и ме сканираха, а на таблото бе отбелязано, че имам 11 минути пеш до моя гейт. Бяха го затворили под носа ми, но благодарение на вежливия персонал успях да се кача на самолета и да се прибера благополучно навреме.
Благодаря, че стигна до края на тази глава от дневника на пътешественика и се надявам да си прочел нещо интересно или полезно за теб. :)